Много ми е приятно, когато Харвардския университет потвърждава моите изследвания, макар и с закъснение от 6 години. Все пак по-добре късно отколкото много късно.

И все пак, статията е американска и е донякъде тенденциозна в обясняване на процесите (особено в това, каква е ролята на Америка в създаване на проблеми на непокорните държави). То, няма как и да е иначе. :)


Бъдещето на Америка: повече от половината млади американци отхвърлят капитализма Проучване на Харвард  шокира с резултатите си – подкрепата за капитализма в САЩ умира. Повече от половината граждани на американската държава на възраст между 18 и 29 години споделят, че към момента не подкрепят капитализма. Някой може и да се изкуши да пренебрегне възгледите им като такива на „глупави млади хора”, но истината е, че бъдещето на Америка е в техни ръце. Когато по-старите поколения си отидат, днешните младежи ще станат новите лидери на страната. Разбира се, от доста време насам американската нация е твърде далеч от капиталистическото общество. В моя статия, която бе публикувана неотдавна, изброих 97 различни вида данъци, които американците плащат всяка година. В крайна сметка излиза, че някои американци връщат на държавата повече от половината от онова, което са изработили. Така че в най-добрия случай може да се каже, че става въпрос за една хибридна система, която е по-близо до завършения социализъм, отколкото са повечето европейски държави. Без съмнение Америка се движи в тази посока и младежите ни ще насърчават всяка стъпка по този път. Когато за пръв път чух за това изследване, бях напълно удивен. Ето какво пише Washington Post по този въпрос: „Проучването на Харвардския университет сред младежи на възраст между 18 и 29 години установи, че 51% от тях не подкрепят капитализма. Не е ясно обаче дали анкетираните младежи биха предпочели някаква алтернативна система. Само 33% от тях заявяват, че подкрепят социализма. Статистическата грешка в изследването е в рамките на 2,4 процентни пункта.” Възможно ли е младите да са се объркали от начина, по който са зададени въпросите в анкетата? По-скоро не, защото резултатите от други подобни проучвания са сходни, както става ясно от материала във Washington Post: „Университетското изследване само затвърждава данните, изнесени наскоро от социолога републиканец Франк Лунц. Той анкетира 1000 американци на възраст между 18 и 26 години и установи, че 58% от тях смятат социализма за „по-състрадателна” политическа система в сравнение с капитализма. На въпрос към респондентите, с коя дума биха обобщили причините за проблемите на Америка, 29% от тях отговориха „алчност”. Тази тенденция сред младите американци е съвсем реална. Можете да я откриете и в тяхната подкрепа за Бърни Сандърс. За милиони американски младежи днес Хилъри Клинтън въобще не е достатъчно либерална в своите възгледи. Затова те се тълпят около Сандърс и ако гласуването зависеше само от тях, той категорично би спечелил номинацията на демократите. За съжаление повечето от тези младежи изглежда не разбират как социализмът бавно, но сигурно унищожава нациите. Ако искате да разберете какъв резултат би дало такова управление, просто погледнете икономическия крах, който претърпява Венецуела в момента. Ето какво пише Bloomberg по темата в статия, озаглавена „Венецуела няма достатъчно пари, за да си плаща парите”: „Епичният дефицит във Венецуела вече не е новина. Няма пелени, няма автомобилни части и даже аспирин – всичко това е добре известно. Сега обаче държавата е заплашена от това да й свършат парите. В хаоса, създаден от неудържимата инфлация, Венецуела отчаяно се опитва да печата нови пари достатъчно бързо, че да не изостава от главоломното увеличение на цените. По-голямата част от парите, както и почти всичко останало в страната-износителка на петрол, идва от други държави. Тъй като резервите от твърда валута спадат до критично ниски нива, Централната банка на Венецуела се разплаща толкова бавно с чуждите си доставчици, че те са принудени да прекратят бизнес отношенията си със страната. С други думи, Венецуела е толкова разорена, че може да се окаже без достатъчно пари да плаща за парите си.” Америка губи едно цяло поколение млади хора. В последно време много се говори за това как САЩ трябва да се върнат към принципите, на които са били основани. Но суровата реалност показва, че повечето млади хора в страната бягат с всички сили тъкмо в обратната посока. Американците под 30-годишна възраст стават по-либерални не само по отношение на икономиката. Анкетите показват, че те са над два пъти по-склонни от предишните поколения да подкрепят правата на хомосексуалните, но вероятността да ходят редовно на църква е наполовина на тази при по-възрастните американци. Защо се случва това? Истината е, че колежите и университетите в САЩ са станали индоктриниращи центрове на прогресивното движение. Казвам това като човек, който е прекарал 8 години в държавни университети. Качеството на образованието, което получават младите е плачевно. Но ценностите, които им се предават, ще останат с тях за цял живот. Разбира се, същото важи за цялата образователна система на САЩ, като започнем още от детската градина. В образованието все още има и свестни хора, но като цяло то е доминирано от прогресивно настроените. Американската развлекателна индустрия също разпространява и утвърждава тези ценности. В статията си „Депресиращи резултати от анкети показват, че Америка е станала крайно глупава” анализирах доклад на „Нилсен”, в който подробно беше описано колко време на ден прекарва средният американец в консумиране на медийно съдържание посредством различни устройства: Той гледа 4 часа и 32 минути дневно предавания на живо по телевизията; 30 минути дневно телевизионни предавания на запис; Слуша радио 2 часа и 44 минути дневно; Ползва смартфон 1 час и 33 минути дневно; Ползва интернет от настолен компютър 1 час и 6 минути на ден. Като цяло американецът прекарва средно около 10 часа дневно, в които потребява една или друга форма на медийно развлечение. Когато дадеш на толкова много „програми” достъп до ума си, те неизбежно ще започнат да формират ценностната ти система. А младежите са в „мрежата” повече от всеки друг. Вярвам, че е пределно ясно защо трябва да сме изключително загрижени за бъдещето на Америка. Ценностите, които безпощадно се набиват в главите на младите са абсолютно обратните на тези, върху които са основани Съединените щати. А точно тези млади хора ще определят бъдещето на тази държава.
Автор: Майкъл Снайдер Превод: Йоана Малинова

a-specto.bg/poveche-ot-polovinata-mladi-amerikantsi-thvarlyat-kapitalizma/

Колко пъти за последните 6 години обяснявам на малоумните демократясали идиоти, че главная порок на либерализма (който ще унищожи света) е АЛЧНОСТТА? Колко, путки заспали, а вие се подигравахте. Ха спорете сега с Харвардския университет! Тъпаци!

Според Маркс социалистическата революция ще победи най-напред в най-развитата капиталистическа страна. Ленин доказва, че и обратното е възможно. Но това беше възможно единствено в Русия, поради особеностите на руската нация.
Според мен възраждането на социализма трябва да започне пак от Русия, която има най-сериозни възможности.
"Алчността" за пари и съответно за политическа власт е същността на капитализма и вече е доведена до опасна и разрушителна за обществото сила. Младите хора от САЩ явно го усещат.

Защо да започва от някъде. Той си е в модерен вид в Китай.

Не съм съвсем наясно за нещата в Китай, но там поне са непримирими към корупцията.

Само.че има едно условие -хванатли те АК-47 до стената !!!! Успех бъдещи капиталисти

Бъди сигурен приятелю, че и преди 50 години повечето млади американци биха

били против капитализъма ако бе направено това иследване. По принцип човек в

съзнанието си , в моралните си възгледи е за равенство, за солидарност, за

социална справедливост. Американците не правят изключение. Най добрите им

автори са минали по този ът-Драйзер, Лондон, Хемингуей, Стайнбег... Рошото идва

когато потребленито почва да ти харесва-по мощна кола, по млада жена, по

големи лодка и къща...И ако имаш късмет да се сдобиеш с всичко това почваш

да си вярваш, че си по така, че си по различен от дов;ерашните си приятели и

солидарността остава все по на заден план. Огледай се около теб и все ще

намериш замогнал се приятел който къде по свенливо, къде не ще ти " цитира", че

"Социализъмът е недоносче", че ако бил добър " Нямало да се срине", че

"глупавият и мързеливият" не могат да са му равни... Зад гърба ти ще каже, че

си изкукал несретник, че си" цървул със зелени чорапи"... И не защото по

природа този човек е лош, той просто е болен. Болестта се нарича "Битие"

И понеже някой цитира по горе "Маркс" ще припомня , че той пръв е

диагностицирал това заболяване . " Битието определя съзнанието" За жалост

природна ваксина против него имат малцина които са разбрали, че не могат

да живеят в задоволстно когато има нищета-било материална или духовна

-Платон, Волтер, Русо, Херцен, Енгелс....Тоест човек да се абстрахира от

битиетоси , не е достатъчно да е умен или собър.Необходимо е още и да си мъдър

визионер и стоик. Казвам визионер защото честолюбието да бъдеш пръв сред

богатите неминуемо води до гибелта човешка. И виждаме го днес как за

"честолюбието" на стотина фамилии гинат държави, гинат много стотици хиляди

хора...

Социализмът в Източна Европа си беше недоносче - плановата икономика е ефективна при малък брой параметри, сравнително тесни граници на изменение и лесна прогнозируемост на измененията примерно за тежката промишленост, във военно време и т.н. За отрасли с голям брой параметри като сфера на услугите, леката промишленост особено потребителски стоки и т.н. пазарната икономика е по-ефективна поне при сегашното ниво на технологиите - необходимите изчисления за качествено планиране на тези отрасли изискват години на най-мощните съвременни суперкомпютри. Също нормално е по-продуктивните хора да имат по-високи доходи в противен случай се стига до масово скатаване и спад на производителността.

недъзи, но не защото " уравнението " е грешно.

Причините са главно в
-изходното начало като икономика на повечето страни в системата
-и може би по главната , че се наложи/социализъма/ като следствие на
двойния крах /за четвърт век/ на капиталистическата система- две световни войни. То и социализъм/комунизъм/ във военно време няма как да не е военен.
От там и единоначалието, от там и опонента е задължително враг
Авторът няма да е съгласен, но допълнително бе утежнена системата с безмислената война с "религията" Тук не е въпросът дали има Свише или не/това е интимен момент/, а войнственото отричане на Бог "роди живи богове. Искали ли са или не, но войнстващият атеизъм ми прилича на напъните на редица изкукали
от властта римски императори които се обожествиха и си изградиха храмове приживе. Тоест насилственото отричане на господстващи до момента морални
норми неминуемо води до култ към насилника.
И пак пояснявам. Аз не съм против атеизма-атеизмът също е вяра и като всяка друга трябва да се уважава. Противник съм на войнстващия атеизъм, както съм противник и на войнстващите " Боголюбци"

Коментарът на vladtepes ми направи особено впечатление. В годините на „перестройката” (1965-90) работех в ЦМИ (Централен машиностроителен институт), където имах възможност да контактувам с високо поставени ръководни кадри – инженери и икономисти – мнозинството от които се самоопределяше като „технократи”. Тогавашното тяхното разбиране за капитализма и социализма съвпада до голяма степен с идеите, изложени във въпросния коментар. Техен основен порок е подмяната на понятията „капитализъм” с ПАЗАР (и демокрация), и „социализъм” с ПЛАН (и тоталитаризъм). Понятията КАПИТАЛИЗЪМ и СОЦИАЛИЗЪМ са дихотомия - две взаимно изключващи се понятия, на които се разделя понятието ЧОВЕШКО ОБЩЕСТВО. Тук делението се извършва на основание наличието или отсъствието на „ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЧОВЕК ОТ ЧОВЕКА” - основен, системообразуващ, същностен признак на СОЦИУМА. С понятието „експлоатация” се изразява безвъзмездното отнемане на „принадения продукт” от неговите непосредствени производители и превръщането му в частна собственост на капиталистите. Липсата на експлоатация при социализма означава обществено присвояване на принадения продукт и планомерното му, научно обосновано и справедливо разпределение и преразпределение в интерес на обществото.

Проблемът е, че планомерното и справедливо разпределение на продукта изисква огромен обем изчисления сложността е около O(N^2.5), където N е броят на параметрите. За тежката промишленост N не е голямо и плановият механизъм работи добре, но за леката промишленост и сферата на услугите обемът изчисления става непосилен за съвременната изчислителна техника и са нужни пазарни механизми за да се избегнат сериозни дълготрайни дефицити и излишъци.