На 4 януари 1878  година град София  е освободен от турско робство.
След падането на Плевен през декември 1877 година,  Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. Той превзема София, като разтромява армията на Осман Нури паша.  Думите на Генерал Гурко са: „Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват партина през преспите и чудовищния студ“.
Годишнината винаги се отбелязва  тържествено от Столична община, граждански сдружения, представители на българското духовенство, руски институции и граждани.
Отслужва  се  благодарствен молебен  в храма „Света Неделя" в памет на жертвите в Руско-турската освободителна война, както и за освобождението на град София. Провежда се литийно шествие от църквата до паметника на Цар Освободител.  Шествието винаги е съпроводено с празнично биене на камбаните на централните софийски храмове, а пред Паметника  на българския опълченец се организира празнична програма. Паметникът на опълченеца се намира зад Военния клуб – там, където някога са били турските казарми и в тях е бил държан Апостолът на свободата Васил Левски, а след Освобождението се настаняват първите воини на новосъздадената българска армия – Опълченците на Шипка и героите от Шейново.

Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в село Бурнейко /Русия /. Той се отличава със службата си по време на Руско-турската война (1877-1878). Командва Предния отряд на руската армия на Балканите, който в първите дни на войната установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд /командир генерал-майор Валериан Дерожински /. Превзема Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления – корпуса на Сюлейман паша, Йосиф Гурко отстъпва през  Шипченския проход в Стара планина. През октомври 1877 г. е назначен за командващ кавалерията. Превзема Телиш и Велико Търново и участва активно в прекъсването на снабдителните линии на обсадения Плевен. Командва превземането на Горни Дъбник и Враца, а в средата на ноември и на стратегически важния град Орхание (днес Ботевград).
След падането на Плевен през декември Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. Той превзема София, нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превзема Одрин, с което на практика е сложен край на войната.

 
Read more: http://www.pepatabakova.com/Articles/view/437#ixzz4UlgaNUA3