Прочетен: 6141 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2017 12:54
На днешния ден през 1848 година е роден моя любим, много буен, безстрашен, умен и талантлив герой Христо Ботьов. Винаги съм вярвал, че част от неговия дух живее в мен. Ще го почета с едно от последните му произведения, публикувано един месец преди смъртта му в Галац.
СИМВОЛ-ВЕРУЮ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНА!
Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.
И в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.
И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.
И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти.
Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.
Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.
Галац, 20 април 1871 г.
Хр. Ботйов
Ех, мили ми приятелю, Ботев, да беше ринал сняг по-добре отколкото да мреш за нас! Нали виждаш, че не те заслужаваме. Едни искаха да им платиш овцата за четата, а други те посочиха на черкезите. И тогава сте имали предатели седесари, които са близали турските задници, както ги има и сега, само дето правят същото с американските. Разлика няма. Пускам едно откъсче от твой очерк, за илюстрация на думите си.
... Умислен влизах в Калофер, но сърцето ми тупаше силно и аз горях от нетърпение да се срещна с някого от другарите сн, да го питам и разпитам: кой де е, кой как е, как са агите, де убиха Лефтера, де е Добри? - за всичко, що ме интересуваше. Но трябваше да чакам нощта - и не дочаках я!
Щом влязох в хана, пред очите ми се представи страшно зрелище: жени, деца и девойки пищяха, мъже се лутаха насам-натагьк - едни купуваха хляб, вино, наденици - другн с дискус събираха пари между народа; заптиета се смееха, псуваха и със сопи пъдеха народа, ала всяко се тълпеше, всяко векаше да види. Тука майка се разделя със син, жена с мъж, сестра с брат, деца дребни с бащица и всяко думаше: жива раздяла! Жива раздяла! Прощавай синко, прощавай, татко, прощавай, бате, чнчо, вуйчо - прощавайте!... Други гласове тъжни, но твърди отговаряха; Вий прощавайте! Господ да прости!
И синджири дрънкаха нз народа ...
След малко викът поутихна, народът насяда наоколо по земята и аз можах да видя кои бяха причина на тази смутня, 10-на души, навързани на верига, почернели от бой и мъки, насядаха окол прощална народна трапеза и тъжно, мрачно обръщаха очи към народа, който лееше вече безмолвни сълзи, горещи сълзи и глухо, но дълбоко въздишаше. Трапезата и внното съживи злочестите, начна се говор, запитвания, оплаквания, и всичко скръбно, мрачно и жално. Но ето кър-сердаря, ето още жандарми; те грозно изгледаха народа, грубо закрещяха и подкараха вързаните. Пак викна народът, пак писнаха жени и деца, пак сълзи, пак прегръщания, прощавания, и прощавания, тежки, святи, искрени...
Но кои бяха тези злочести, като зверове заковани в железа? О, един техен поглед, една тяхна дума, и доста беше. Другарите ми, наши другари, братя! Хайдути, народни хайдути! Мъчно посрещнах техните погледи, ала погледа на едного прониза ме в сърцето, и сълза след сълза покапаха по гърдите ни. Никола Дели-Стоянов, болен от треска, осакатял от бой и просветнал от мъки и страдания, качваха го в талига, а той, като метна поглед към народа, който поглед срещнах и аз - извика: „Предатели ме изядоха, майко!"
С безкрайна скръб, со страшна злоба в гърди влязох в стаята си и се залепих за прозореца. Насреща по кафенетата чорбаджии играяха на табла и книги; други с жените си отиваха на разход и весело разговаряха; черкова клепеше и викаше народа на молитва... - А аз - в главата ми се въртяха страшни мисли - и думах си: пролели ли са те, нролял ли съм аз и ще пролея ли толкова кърви, колкото сълзи проля днес невинния народ?...
Бедния народ! Проклети да са предатели, проклет да е всеки тиранин, помазаник божи!...
"ТРИСТАХИЛЯДНА АРМИЯ НА ТРУДА"
Създаване на материалния свят
Вдигна ги на Оружие!
...
Поздрави!
Тук ли си сред хората, Войводо?
Или из небеса кръжиш самотно ?
Неразбрани Пратенико горди,
От очите ти дали гневът говори?
Бунтовнико на мирни параходи!
С Твойте хора, вярната дружина-
Искаш ли в Родината да дойдеш,
Втори път през Дунава да минеш?
Тя е същата - на чужди мекерета,
По-злочеста от властта османска!
Обирници, безбожни заптиета
Вилнеят и се чува писък кански!
Пак се влачат хората ни гладни,
А башибозук харман вършее!
Съдиите- крадливи и продажни,
Законите да прочетат не смеят !
Ако някой гръмко се провикне
Или с Твойте думи протестира,
Бързо го здрависват със камшика-
И го със ритник в калта навират!
Църквата е фабрика за свещи
Пред олтаря попове се клатят.
Преяли, и за Господ не се сещат-
По ръцете им блести от злато!
Идеалите Ти никой не разбира.
Даскали с измама поменуват,
Продават “знания” за две ракии-
Невежеството диво тържествува.
Христо, тази песен запомни я!
Щом пристигнеш с голата си сабя,
И ревнеш "Аз съм новият Месия"-
Ненаказани глави да не оставяш!
Прекрасно стихотворение и той го заслужава напълно. Ботев е един невороятен герой с много бурен и понякога укорим живот, но всичко е правел Родината. Оставил е млада жена и дете на един месец, за да иде но почти сигурна смърт. За нас, дето сме неблагодарници.
Вдигна ги на Оружие!
...
Поздрави!
Към Ботев имам специално отношение. Той ми е личния герой от дете, нещо като вътрешния ми глас. Макар много отдавна да е по-малък от мен, продължавам да се съветвам с него и чакам неговото одобрение. Пък и като характери сме едни и същи. А аз като него не обичам средата. Силно любя и мразя и съм готов на всичко, когато му дойде времето.
Шарли, цял живот ли си с тая диагноза или от демокрацията насам.
