Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2017 06:24 - Играта на демокрация, евроатлантически ценности и либерализъм продължи пагубно дълго.
Автор: kuschel Категория: Други   
Прочетен: 8538 Коментари: 16 Гласове:
3

Последна промяна: 28.01.2017 06:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Само три думи от мен: Нов, народен съд! 
Любомир Кольовски Защо се вторачваме в тениса? Или във "висшата" политика на нашите "държавници"? А не забелязваме, или се правим, че не знаем за панихидите приживе? Политическата "класа", или "елит" днес си устрои две церемонии. Ние от седмица живеем в измисления свят на церемониите, а хората от Северозапада живеят в концентрациоен лагер. Не са врагове на държавата, не се бунтуват, не водят партизански военни действия срещу администрацията, а се погребват приживе. Сами. Защото няма кой да ги зарови в черната земя...     Панихиди приживе си правят старци в селата край Дунав   От Деян Йорданов 26.01.2017

image
Хората, които символично се изпращат на оня свят, седят на отделна маса от гостите и мълчат през цялото време.

Притиснати от самота, бедност и купища неволи, възрастни хора в селата край Лом си правят приживе панихиди, разказват местни свещеници. ”Старците се толкова смачкани и отчаяни от живота, че не знаят на кой свят са. Някои чакат смъртта като спасение, а мнозина се боят, че ще си отидат в забрава, без близки, които да ги изпратят достойно!”, казва отец Георги от Лом. Най-често помени още докато са живи, си поръчват баби от селата в равнината Златия между Лом и Козлодуй, споделят духовници. В тези, но и в много други малки селища в Северозапада са останали вече само по шепа хора – предимно възрастни и самички. Повечето обитават грохнали като тях къщи, в които вечер едва мъждука по една електрическа лампа, съседи няма, а домовете наоколо от години са празни.

imageПоп Георги разказва как опявал живи покойници.

„Живеем в пустош…Като дойде време да си ходим, няма да има даже кой да ни намери!”, казват с горчивина старците. Според статистиката на областната дирекция на МВР в Монтана в селата и градовете на региона има 5520 самотни мъже и жени. Повечето от тях са болни и възрастни. Трудно се снабдяват с хляб, а зимно време едва успяват да излязат на двора за наръч дърва. Точно през скованите от мраз и сняг месеци най-много баби и дядовци се преселват на оня свят. Понякога роднините и съселяните им разбират, че вече ги няма дни и седмици по-късно. Нерядко полицията открива в ледените домове мумифицирани до неузнаваемост или разкъсани от животни трупове. Затова, докато още са на крака и имат по нещо в дворовете и градинките си, пенсионерите си спретват помени с угощение  с останалите в селцето. Макар и приживе, панихидата ще им осигури човешко изпращане и по-нормален път към  другия свят, ако го има, вярват те.

За траурния ритуал старците обикновено избират християнски или личен празник – най-често Задушница или рождения си ден, обяснява поп Георги. Както си му е редът,  кандидатите за отвъдното колят овца или кокошка, според възможностите си, правят курбан чорба, месят хлябове, редят трапеза с няколко вида манджи и шишета с ракия и вино…Някои дори подреждат край масите дрехите и вещите, с които трябва да ги изпратят към оня свят. Всичко си върви като на истински помен. Само дето няма покойник.

– На такива панихиди свещеникът прекажда масата, дава причастие с хляб и вино и чете молитва, но не за гроб и не споменава име, разказва отец Георги. Първата панихида на живо на свещеника от Лом го хвърлила в шок, спомня си той. Преди години негов приятел – поп във видинско село, го помолил да го замести при опяването на две  сестри близначки.  Когато отишъл в посочения дом обаче, свещеникът заварил само един ковчег и жена, навела глава над него. Както повелява канонът, попът запалил свещ, сложил я в ръцете на „покойницата” и чак тогава видял, че е жива.

– Кипнах, помислих, че си правят лоша шега с мен, но ми обясниха, че е местен обичай, и макар и със свито сърце, свърших каквото трябваше. Като приключих, жената край ковчега рече ”Како, ставай, да лягам аз!”. Да се смееш ли, или да плачеш?!, чуди се и до днес поп Георги. Пак във видинско село още разказват като чудо невиждано случай, в който дядо, престоял цял ден в ковчега в дома си, опяван от свещеник и оплакван от близки, накрая се надигнал, огледал смаян навалица край него и попитал учудено: „Какво правите вие, бе?”  „Възкресението” в този случай обаче си има научно обяснение – дядото бил изпаднал в клинична смърт, но близките, както често се случва в малките села, не потърсили лекар да удостовери на място кончината му, взели смъртен акт на доверие и се заели да го изпращат, макар и още жив, на оня свят.

–  Имаме много стари и самотни хора в селото. Голяма грижа са ми, защото трудно се справят с живота и са на крачка от отвъдното, а няма кой да ги крепи. Децата им обикновено са в по-големите градове или в чужбина и рядко идват да ги видят. Обикновено ги погребваме за сметка на общината, разказва кметът на монтанското село Славотин Личко Цолов. В средата на този януари в големите студове на кмета му се наложило да спасява 76-годишен несретник от бяла и гладна смърт.

image

Снегът и кучетата са повече от хората в много от селата в Северозапада.

Снимки Радин Димов и Авторът

Видях, че на един от самотниците дворът не е разринат и къщата не се вижда от сняг. Чукахме, викахме с още няколко души, но никой не отговори. Вече си мислехме най-лошото, но когато разбихме вратата, заварихме човека вътре още жив, но премръзнал като дърво. Печката не беше палена от дни, той трепереше, завит с три юргана и молеше за вода. Купихме му кренвирши, донесохме и вода, запалихме му печката и живна! Лошото е, че такива не са един и двама, въздиша селският управник. За да следят за състоянието на белокосите самотници, по селата са си разработили ефективна методика – сутрин минаваме по улиците и ако видим, че комините им не пушат, значи има проблем, споделят селските управници. Те се стремят да осигурят дърва за огрев и  храна от социалния патронаж за най-немощните хора, но понякога те не могат дори да си запалят печките. Доста самотници се борят с последни сили за оживяването си и в планинското село Превала, разказва кметът му Иван Вълчаров. Тези дни  той се е заел да настани в социален дом или в болница 70-годишна жена, която намерил вкочанена сред отрупаната със сняг стая с потрошени прозорци. Но е виждал и много по-страшни гледки, признава Вълчаров. Преди няколко години, когато влязъл в дома на стар балканджия, кметът го заварил жив, но вече покрит с червеи.

– Как да не поискаш в такива случаи да преминеш в отвъдното, или поне да си спретнеш една панихида,  та да умилостивиш Бога да те спаси от мъки!, клатят глави пенсионери. Но допълват, че в тъжните помени, разигравани приживе, често има и веселба. Отначало обстановката е малко официална и скована, даже повече отколкото след истинските погребания. Все пак присъствието на „виновника” за събитието жив сред останалите, дето трябва да го жалят, си е малко стряскащо и конфузно, споделят присъствали на странния обичай. С напредването на времето и  чашите с ракия и вино обаче гостите се отпускат, гласовете се повишават, еква смях, а често се понасят и песни.

– То и след истински погребения понякога панихидата прераства във веселба, още повече ако покойникът е бил някой зевзек и историите му се помнят и преразказват като вицове. Случвало се е, понаправили главите, и хорце да друснем на изпращането на някой набор,  твърдят жилави дядовци. Панихиди на живо, които се правят в последните години от стари и самотни хора, не са ново явление, коренът им е в далечното минало, коментират историци. Ритуал, наречен „помана на живо”,  съществува от векове в  част от крайдунавските села във Видинско. Хората, които символично се изпращат на оня свят, седят на отделна маса от гостите и мълчат през цялото време. Трапезите се отрупват с храна и вино, раздават се дарове,  свещеникът чете молитва, а оплаквачките нареждат скръбни думи. Разликата обаче е, че в миналото древният ритуал, съчетал езичество и християнство, е демонстрирал постигнатото от хората с труд, вяра и смирение и е изпращал в отвъдното молба за достойно място и в другия живот. А днес е тъжен опит поне за достоен изход  след един незаслужено несправедлив към белокосите самотници свят.

trud.bg/%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%B4%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%B5/



Тагове:   Северозапада,


Гласувай:
19



1. deleted-4udovi6teto - Това е страшно...
28.01.2017 06:30
Доста страшно... да ревеш ли, или да крещиш от яд?
Чу
цитирай
2. kuschel - Никой не си дава сметка за размера на ...
28.01.2017 06:41
Никой не си дава сметка за размера на бедствието. След няколко години ще има хиляди празни села в България и провинцията ще заприлича на дива земя. От София това не се вижда. Там се пъчат политици, вторачени в пъповете си. Трябва да се събудим вече от демократичния сън. Трябва да съживим индустрията и селското стопанство, да вдигнем доходите и да си върнем хората от чужбина. Трябва да гласуваме за тия, които искат и могат да го направят. Да ги оглеждаме внимателно. Имаме само два месеца.
цитирай
3. apostapostoloff - Това е добре, много добре дори!
28.01.2017 07:10
Тези отвратителни селца с техните коптори и нужнци в двора (отзад, при прасито) трябва да изчезнат, защото са истински позор за България. От тях няма никаква нужда.

Агросекторът претърпя пълна промяна- крупни, изцяло механизирани земевладелци отглеждат 4 основни култури- бързо, ефективно и успешно. Оказа се, че съвременна България няма нужда от селяни и селяндури. Такъв е духът на времето! Няма никакво бедствие, а съвсем закономерно развитие.

България лека- полека се превръща в урбанистична страна, където населението ще бъде съсредоточено в градовете, където ще живее охолно.
цитирай
4. kuschel - Щарли, ти си болен човек, мазохист. ...
28.01.2017 08:09
Щарли, ти си болен човек, мазохист. Ти искаш хората да те мразят и го постигаш. Това, което говориш е типично неолиберално безумие и дори само заради него трябва да бъдеш обесен на първото дърво. Надявам се всички подобни идиоти да си получите заслуженото.
цитирай
5. aip55 - Страшна/непоносима
28.01.2017 10:16
за обикновеният човек си описал Куш.
Много е болезнено да виждаш действителността и
да преживяваш мъките на хората преживе.
За съжаление това е действителността на българската демокрация.
Трогателна действителност. Ще я копна и във фейса!
цитирай
6. kuschel - Либералната сган трябва да си окачи ...
28.01.2017 10:32
Либералната сган трябва да си окачи по стълбовете както предлага още Смирнински, защото тяхната алчност и егоизъм превръща 90% от хората в мизерстваща маса.
цитирай
7. aip55 - Страхотен,
28.01.2017 10:32
ТЪЖЕН И ПРАВДИВ МАТЕРИАЛ. ДАЛИ ЩЕ ДА ГО ПРОЧЕТЕ НЯКОЙ ГЕНЕРАЛСТВУВАЩ ИЛИ МИЗЕРСТВАЩ ПОЛИТИК!?
ЗАЩОТО СТАВА ДУМА – ДО КОГА!? ОТГОВОРЪТ Е ЕДИНСТВЕН – ДОКАТО СМЕ В ЛАПИТЕ НА Т.Н. „ЛЪЖЕ-ДЕМОКРАЦИЯ“, С КОЯТО ДОРИ В САЩ ВЕЧЕ САМИ СИ СЕ САМОПОДИГРАВАТ.
цитирай
8. chavdar01 - ТОВА Е ПОРЕДНАТА БЪЛГАРСКА ТРАГЕДИЯ!!!
28.01.2017 10:39
ЖАЛКА КАРТИНА,А НА ТОЯ ФОН "ЗАПЕКА НА ГЕРДЖИКА"!!!
цитирай
9. merlin68 - Да, определено времето за Народен ...
28.01.2017 10:44
Да, определено времето за Народен съд идва...а ако не дойде, то значи, че народа си отива.
цитирай
10. kuschel - Няма как това най-голямо престъ...
28.01.2017 10:49
Няма как това най-голямо престъпление срещу българския народ, по-унищожително и от турското робство да остане ненаказано.
цитирай
11. pando - Истината е грозна
28.01.2017 12:56
И соросоидите се опитват да я скрият.



цитирай
12. krumbelosvet - Апо, нали си богат и способен
28.01.2017 15:05
Що не си отидеш в любимия Запад, а овоняваш орталъка тука...
цитирай
13. vencivaleri1951 - Знаеш ли Куш...
28.01.2017 15:20
Страстно съм спорил с приятели , близки за Народния съд. По принцип трибуналите са главно с превантивна цел постигана със страха. Съществуват от древността-например при проявен страх или неподчинение в римските легиони са екзекутирали всеки 10, 20 ти.... Борис 1ви устройва също страховит трибунал...Трибуналите по принцип са предренесансови практики които не трябва да съществуват след този период.
И тук веднага възниква въпросът. А следренесансова ли е политическата ни класа? И вече не съм толкова убеден опонент на този вид съдопроизводство. Впрочем взимането на причастие/то не е панахида/ "без време" се прави от незапомнени времена. То е да не те застигне смъртта без да си се "разбрал" с Божето. Правили са го и бедни и богати. Пирамидите са също подобно действие.
Отчето което е написало статията също е право. Много хора направо се страхуват да не останат непогребани, животни да разнасят месата и костите им . Те гладуват , но кътат пари за погребение, правят си паметник, купуват си ковчег. Молят се съсед да ги открие, а не онези от малцинството , /Което е с тенденция да стане мнозинство/ които ще се гаврят с тях и като мъртви. В такава страна живеем и не те упреквам за гнева ти.
Преди много години попитах баща ми кога е узрял за "левичарството". Отговори ми без да се замисля. Случило се когато споделил с баща си , че иска да кандидатства Медицина. Дядо го подкрепил, като му казал, че ще го издържа, но настоял да се насочи към "Ветеринарния". Практиката го научила, че хората по лесно викат лекар/плащат/ за животно отколкото за човек. Казал му, че когато си отиде човек е мъка за цялото семейство, но когато си отидат животните си отиват и много от семейството.
цитирай
14. kuschel - Венци, аз съм Ботев, не съм от доб...
28.01.2017 15:59
Венци, аз съм Ботев, не съм от Добродетелната дружина. България е обезлюдена и съсипана. В Добруджа, където блоковете с жито, рапица, слънчоглед и лавандула са по стотици хиляди декари и се простират до хоризонта, нарочно обиколих към 30 села. Някога са били големи и многолюдни. Сега в тях почти няма хора от бялата раса и сред това море от изобилие и богатство, там живеят оскотели, безработни и неграмотни индивиди, които гледат диво като зомбита. В центъра на всяко село има по една кръчма-магазин с по един тефтер за вересии два пъти по-дебел от "Клетниците". Гледката е ужасяваща. Достойна е за дивите времена на средновековието, камоли за държава в ХХI век. Та, тия, които причиниха това бедствие трябва да се избият безпощадно. Ако някой няма достатъчно кураж да го направи, аз нямам скрупули. Готов съм. От София това не се вижда. Вижда се, когато слезнеш от магистралите. Мога да кажа още много но на Народния съд.
цитирай
15. kuschel - Един виц за илюстрация.
28.01.2017 17:43
- Ало, предаването "С гъзъ към селото ли е"?
- Не, господине. Предаването е "С лице към града".
- Е, че аз какво казвам.
цитирай
16. dartanjan - Създаването на абсурди и кризи, и ...
31.01.2017 06:59
Създаването на абсурди и кризи, и довеждането им до краен предел (като неолиберализма в случая)м е специалитет на властта която стои зад власта. Целта е простичка. Тласкане на социалното махало в горна точка , за да има по-голяма инерция до достигане до противоположната желана точка и за да се утилизира недоволството на обществото за постигане на целите им. В случая целта е диктатурата на новият световен ред подпечатана с белегът на звярът "папството" - неделният закон. Световният тероризъм и неолиберализма са точното средство за постигане на тази сатанинска цел за обединение на света в единна световна луциферианска религия и едиинно световно правителство. Неолиберализма трябва да създаде омразни на обществото абсурди, за да приеме то с по-голяма желание диктатурата която му готвят. А световният терозизъм трябва да го изплаши и подтикне към обединение в гибелната заблудата. Особено застрашени от тази измама са от емоционални, хора, които нямат навика да мислят критично. Виждаме изпълнението на Библейските пророчества пред очите ни. В тази схема Тръмп пасва идеално и стартира мощно с циркаджилъците и създаването на контрастите и изкуственото разделение в обеществото, за да нагнетят желание за обединение, необходимо на сатана и компания.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kuschel
Категория: Други
Прочетен: 2377511
Постинги: 505
Коментари: 4339
Гласове: 3212
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031