Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2018 14:26 - ЗА МЪЖКОТО И ЖЕНСКОТО И ЗА ДЖЕНДЪРНОТО ВАРВАРСТВО
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 2243 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Какви са жените в съвременното общество? Какви са съвременните майки? - Забременяват на 12-14 години, хвърлят родените в кофите за боклук или ги изоставят в гората 6 - месечни; като поотрастнат, ги хвърлят от 10 - я етаж; изхитряват се убити да ги запъхват в куфари; забравят къде са ги пуснали да играят и ги откриват на по 100 км. от дома; възпитават ги като ги малтретират, не ги кърмят или ги кърмят по моловете пред всички, защото са еманципирани (интересни сведения по този проблем има в статията „Най-жестоките жени убийци” във в. „Уикенд” – 2-8.05.2015 г.). И като са еманципирани стават министри на отбраната, командват войници и ги учат да убиват, защото те друго не знаят да правят. В момента в 5 европейски страни има жени-министърки на отбраната (Норвегия, Швеция, Холандия, Германия, Испания). По недоразумение стават и министри на вътрешните работи, защото знаят как се малтретират малолетни. Няма майчина любов и всеотдайност, няма майчини грижи - има животински егоизъм. Може би затова е модерно травестити и джендъри да правят семейства и да възпитават деца. Може би затова ни налагат ювеналното право? Но какво е тогава това общество и има ли то нравствени ценности?

          Ето ви съвременен анекдот:

          87 годишният Яков Исакович решил да емигрира от Русия на историческата си родина Израел и отива да си урежда паспорта. В паспортното бюро става следния диалог:

        Питат го: Яков Исакович, какво става, целият си живот сте прекарали в Русия, уважаван човек сте, какво ви кара да емигрирате?

        Отговор: Не ми харесва отношението на властта към хомосексуалистите.

       Питат го: Как така, сега няма никакви забрани, всичко е разрешено.           

       Отговор: Точно това ме безпокои. При Сталин падерастите ги разстрелваха, при Брежнев лежаха по затворите, сега това стана нещо нормално. Толкова се страхувам, че скоро може да стане задължително!”

          Един от многото проблеми на нашата застаряваща цивилизация е мястото на жената в обществото, съотношението „мъжко-женско” сред хората, проблемът като метафизика и онтология. Човешката история ни дава много най-различни примери, но общото в тях е, че в началото на живота е жената. Между другото, в природата е същото. До определено време – къде по-малко, къде повече – всяко родено живо същество има животоспасяваща нужда от майка, от майчини грижи. В това отношение човекът като малък, е едва ли не най-беззащитното „животно”. Затова във всички общества майката е била нещо свято и високо почитано. От историята е известен периодът на матриархата, когато жената е доминирала във всички отношения в древните общности. Всичко се променя с появяването на религиите.

          Особено отрицателно влияние върху „женското” имат така наречените „авраамични” религии – юдаизъм, християнство, ислям.

          В християнската религия ясно е казано, че жената не е създадена специално и отделно от мъжа, а от негова част (ребро адамово), с което се подчертава нейното подчинено положение. Сегашното положение на жената в християнските страни е резултат на продължителна вековна еволюция и на религията, и на човешкия социум (секуларизация).
          За съжаление, исляма съществено изостава в тази области и главната причина е, че в ислямските страни религията никога не е била отделена от държават. Затова в много ислямски страни и днес убиват с камъни жените-прелюбодейки. Нормите на шериата (ислямско право) са безкомпромисни към нарушителките-жени. Повечето от това, което е позволено на мъжете, е забранено за жени (например, карането на леки коли).

          Така или иначе, без да навлизаме в дълбочината на философията на религията не може да не отбележим, че докато при езичеството жената е почти обожествена (елинизмът) и доведена до жената-войн, двехилядното развитие на авраамичните религия ни доведохо до жената-бомба.

           Ето изповедта на американската мюсюлманка Хава (30-годишна):

          „Нося хиджаб (специална забрадка – да не се бърка с другата мюсюлманска женска дреха паранджа) вече 16 години. Не го снемам и когато се къпя, тъй като с него възприемам повече влага. И не защото ни принуждават нашите бащи и братя, и не защото нямаме права като жени. Хиджаба разширява нашите хоризонти. Вместо да се прекланяме пред западните идеали за красота, ние се освобождаваме и се насочваме към други възможности да бъдем възприемани- чрез нашите личности и характери. Не можете да си представите как се разперват крилата ти и колко свободна ставаш, когато не трябва да се притесняваш, че за теб съдят по размера на гърдите или на талията” („islam-today.ru”-11.02.2015 г.).

          За сведение! Християнството също предвижда носенето на забрадка при извършването на христианските обряди. Дрехите на христианските монахини много приличат на „паранджата” (без частта й за лицето).◄

          Колкото и да е тъжно за някои, еманципирането на жената, възвръщането на жената в света на реалното, лежи изключително в социално-политическата сфера и, значи, е мирогледен проблем. Точно този акцент ни позволява да видим и изследваме паралелно с еманципацията на жената деградацията на мъжа, като резултат на идеологическа всеобща ценностна деградация и произтичащото дълбоко оскотяване на Човека като вид. Колко струва само, популярното днес сменяне на пола, което само по себе си предполага, че за конкретния субект има грешка още в проекта, че се наблюдава дефект в матрицата и, че в изхода се получава боклук на абсолюта напълно не нужен на човешката общност.  В странно общество живеем. Ако един мъж се смята за извънземен, или Наполеон - го лекуват. А ако се смята за жена, му защитават правата. Масовото и повсеместно налагане на измислени, изкуствени и абсурдни поведенчески образи завършва инволюцията с холивудския лозунг: „ Да живеем без ограничения!”.

           Новият тип мъже, наречени "лъмбърсексуални", изместват модните доскоро "метросексуални". Той е компютърен специалист, но видът му е като на току-що излязъл от гората: брадясал, с груби ботуши и дебела карирана риза - с дивашкия си стил "лъмбърсексуалният" мъж изтиква деликатния метросексуален от градския пейзаж.

          Новият вид градски дървар (lumberjack) вече масово се среща по улиците на Бруклин или Берлин. Зад грубоватата си външност лъмбърсексуалният прикрива изтънчена натура: той носи брадата в комбинация с гелосани коси, има културни интереси и обича домашно приготвената храна, която отговаря на природосъобразния му начин на живот.

         Имиджът на мъжкаря-дървар беше припознат от хомосексуалните още преди няколко десетилетия, тъй като типаж от години присъстваше в порно-гей филмите. Днешният лъмбърсексуален мъж се вдъхновява от "мечката", както в гей обществата наричат брадатите хомосексуалисти мъжкари. Как обаче възприемат жените тези обрасли в косми мъже, предвещаващи може би завръщането на първобитния човек?

          Само хубави неща, ако трябва да се вярва на сп. "Космополитън", който зададе на читателките си следния въпрос: "Излизате ли с лъмбърсексуални мъже? Време е да научим това"  („VESTI.BG” – 28.11.2014).

          Тази еволюция отново към мъжкото в неговата примитивна външна форма, всъщност потвърждава общата деградация на западните ценности. Може само да се надяваме, че изобретателния западен ум няма да стигне чак до спартанските традиции, макар че от гледна точка на днешното състояние на обществото, те са малко крайни, но не са толкова лоши (така твърди евгеничната теория на Хайнц Цейс).

          В онези времена новородените мрели като мухи по естествени причини, но и досега не се знае по какви признаци деца са били хвърляни в пропастта.  Но е сигурно, че не е било по медицински показания. Това се случвало, когато Спарта попада под гръцки геноцид и спартанците започнали да присвояват за лично ползване награбеното във войните, без да го предоставят на народа на Спарта. От тази предпоставка възниква закономерна хипотеза: на Апофет са донасяли онези бебета, за които се е предполагало, че в бъдеще като зряли хора ще бъдат склонни към раскош и паразитизъм, ще възприемат личната собственост като по-важна от естествените различия между членовете на бойния колектив и по този начин ще жертват благополучието на колектива поради користни съображения. Допуска се, че Делфийските оракули са научили Ликург да разпознава тези опасни признаци още в най-нежна възраст. Това знание, за съжаление, не е достигнало до нас. От тук е само една крачка до невероятната популярност в наше време на името и делото на Йосиф Сталин.

          Днес Сталин уважават не толкова за „силната ръка”, но преди всичко защото при неговото общество доминираха мъжките ценности. Сталин ги почуства и им даде ново развитие.  Мъжкия тип икономика означава приоритет за развитие на тежката и военна промишленост, производство на средства за производство; женската ориентация е към леката промишленост, произвеждаща потребителски стоки.

          Мъжът трябва да може да жертва дори своите деца, поставяйки интересите на работата над семейните отношения, тъй като жената на подобни жертви е неспособна. И това е правилно, така и трябва да бъде.

          Различните днешни идеологеми, които учат, че „децата са над всичко” са лъжливи и много опасни за бъдещето на човечеството. Във всяка взаимносвързана, органична система, при отслабването на един елемент, неговите функции се поемат от други елементи, които постепено приемат чертите на отпадналия елемент. Вместо мъжете да се вайкат, че  днешните жени са развален плод” да погледнат себе си и ще установят, че те не се оказаха на висотата на поставяните задачи от времето. И за феменизма също са виновни мъжете. Вместо да махат безпомощно ръце и само да осигуряват финансово семействата си, те трябва да мислят и разбират, да поемат рискове и да отговарят за последиците. Това е борба с мъжката инфатилност, а не с женствеността.

          Сравнете   по този въпрос Сталин и Горбачов и веднага ще проличи женското лустро, любовта към блясъка на богатството, властта, славата и почестите.

          Ето какво твърди   Михаил Литвак, психолог и терапевт с 40-годишен стаж, кандидат на медицинските науки: Не трябва да бъркате „мъж” с „панталононосител”. Мъжът не се нуждае някой да го вдъхновява. Той сам се вдъхновява от своята работа и от нейните резултати. Не трябва да се живее заради жена или заради мъж. Не трябва да се живее и заради децата. Децата са нещо ефимерно. Добри или лоши, все едно, те на 18-20 години ще се махнат от теб. Затова мъжът и жената са по-близки на един друг, а децата са нещо временно – страничен продукт на вашата любов. Но ако самата жена-майка сметне, че нейното дете е най-важното нещо в живота, а това го правят много майки – тя никога няма да бъде щастлива в живота”. („chaskor.ru” – 29.01.2015 г.).
     Имало едно време войнствено племе – амазонките.  

 Те са живели някъде по нашите земи и са били отлични и смели бойци. Те са отишли на помощ на Троя в тежката битка с елинските бандите. Загинали всички заедно с царицата си – прекрасната Пенсефилия. Паднала Троя.

          Днешната борба с феминизма не трябва да бъде борба с подгравки и гнусни подмятания. Нужно е в мъжете да се култивира истинското мъжко начало,

          Афганистан.Днешно време. Руски кореспондент се среща с известен от съветско-афганистанската война полеви командир.

        Как я карате? – попитал кореспондента.

        Воюваме, – кратко отговорил командира.

          Е, как е противникът?
          А, – махнал той с ръка. – Това не са мъже. Само едно знаят – ракети. Мъжете не воюват така. Отначало 100 ракети и чак след тях се появява един американиц. Е, не така! Ако си мъж, излез на полето, изправи се срещу мен, гледай ме в очите. Прояви сила. При войната със шуравите
(съветските войни. От „шурава” – „съвет”. Бел. моя) беше друго. Ще ви разкажа случай.

        Ние бяхме 150 души и трябваше да си пробием път в една долина. На господстващата височина бяха шуравите. Ние твърдо знаехме – бяха 5 души.

И затова щурмувахме направо. Затрака картичница и решихме да ги обградим. Минаваме зад тях и пак ни посрещна картечница. Тогава щурмуваме едновремено от три страни и...пак нищо. Така шест дни. Загубихме 100 души. На шестия ден на шуравите им свършиха патроните и тогава превзехме височината. И какво виждаме. Пет юноши под 20 години. Гладни от пет дни и не пили вода два дни. Едва се държат на краката си. Но ни гледат като вълци. Погледнах ги и казах: „Край шурави. Казвайте си молитвата!” И тези пет младежи изведнъж са хванаха за ръце и застанаха в една линия. Мъже! Не ги растреляхме. Нахранихме ги, дадохме им вода и превързахме раните им. На другия ден им върнахме оръжията и аз им казах: „Шурави, искам мойте синове да бъдат като вас. А сега сте свободни, вървете”. И те тръгнаха. И нито едни от тях не се обърна назад. Това е противник! А ти ме питаш, какви са американците.... („cont.ws” – 7.04.2015 г.).

Казаното може да е мит, но може и да не е. Като знаем по документи каква е била афганистанската война, не е!

          Донецк. Днешно време. В началото на 90-те години на 20-я век в Украйна вече са формирани и екипирани отрядите на бандеровската УНА и са разквартирувани по цяла Украйна, в това число в Донецк, където преминават в строеви марш по централната улица на града – улицата „Артьом”. Но тогава в Донбас още е силно организираното миньорското движение. Ръководителите на миньорите Михаил Крилов и Николай Волинко (сега ренегат) се срещат с ръководителите на националистите и им казват: „Момчета, влака за Лвов тръгва в 6 часа вечерта. До тогава обещаваме, че няма да ви бием”. И какво? - след 6 часа вечерта нито един от бандеровците няма в града. Така в съветско време се решаваха националните спорове. („STOLETIE.RU” – 10.04.2015).

          Границата между първобитното мъжкарство (капитализма) и човечността на мъжката сила и разум (антикапитализма), съвсем не е там, където обикновено си мислим. Тя минава от физическата умора в любовното ложе и съсредоточеността в заседанието на научния съвет, през заводския цех и край първата любовна среща, край рафтовете на магазините и в Генералния щаб, в храма и в полицейския участък, край пшеничените полета и край социалните класи...Всичко това изразява онтологично явление наричано цивилизационно единство. Такова не е имало в човешката история, но антагонистичните противоречия в съвременния капитализъм ни тласкат натам, в алтернативното бъдеще, далече от мечтаната атрибутика на развития капитализъм: презерватив, спътников телефон и автомобил.




Гласувай:
7



1. planinitenabulgaria - Не пишете постинги срещу електората на Нинова и Радев!!!
23.12.2018 05:08
Заемете се с Боко и Цецо!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1950852
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031