ПОЕТ  ПРЕЗ  ПЛЕТ

       Калоян Сърмов бе средно статистичен, мързелив тарикат. Живееше в малко градче и никога не бе работил нещо свързано с физически труд. Като млад бе комсомолец, с тенденция да стане комунист. След „демокрацията“ се писа репресиран, за да се възползва от новия ред. Тъй като не бе образован, нито умен, реши да стане поет. През социализма поетите бяха на уважение. Калоян задейства връзките си по роднинска и партийна линия, за да публикува в единствения по онова време ежедневник „Бодро утро“. Така, една сряда се появи първата творба на поета Сърмов:

„ Много обичам да разказвам

и да поучавам иносказателно

Това е моята мисия в живота,

а той си върви през будилника!“

Веднага приеха ново-излюпения поет в средите на младата художествено творческа интелигенция. Една стара мома бе неформален председател на всички културни изяви в градчето. Тя се казваше Нора и приличаше на настъпана жаба. Нора взе под крилото си Калоян и започна да го лансира навсякъде. За разлика от талантливите поети, бездарниците се подкрепят. Така след няколко години се появи първата стихосбирка на Калоян. Тя носеше оптимистичното заглавие „Хвърчащата тухла“. Нора и един патологичен пияница представиха книжката в градчето, а после на още двеста места в страната. Навсякъде ги приемаха радушно и им осигуряваха безплатно хотел, ресторант и балами за публика. След всичките национални премиери, Калоян се взе на сериозно. Той реши, че е поет и никой вече не можеше да спори по този въпрос. Пак с партийни връзки започнаха да публикуват стихотворенията му в националния печат. Калоян стана член на писателския съюз и още през първата година бе изпратен на литературен фестивал в Индия. Заредиха се нови покани и всяка година той бе участник в нов фестивал на поезията. Така, за сметка на съюза Калоян посети Бангладеш, Мали, Туркменистан, Конго, Етиопия, Гана и Полша.Размина се само с фестивала в Чукотка, който пропусна поради пневмония.  На всички фестивали той срещаше същите като него бездарници. Събираха се заедно и с гръмки слова превъзнасяха домакините. После четяха невероятни глупости и си ръкопляскаха до посиняване. Колкото по-неразбрана беше поезията на някого, толкова повече се издигаше в очите на колегите си. Завършваха с яко плюскане и пиене на корем, в някой ресторант. Калоян летеше в облаците и мнението му вече бе решаващо  в литературните среди. Започнаха да го канят в журита и да му плащат сериозни хонорари за това. Междувременно Калоян завърши танганайска филология и с тапията за висше образование минаваше дори за интелигент. Въпреки успехите, той трудно пишеше стихотворенията си. Причините бяха елементарни. Освен мързела, той нямаше какво да каже на читателите и нямаше никакъв талант да го изрази поетично. За да издаде  още няколко книжки, се наложи да плагиатства от други автори. Той не крадеше буквално, а само присвояваше мислите на големите поети. Изказани през неговата уста, тези мисли звучаха понякога абсурдно, но с всеки ден той се утвърждаваше като поет. В царството на слепите и едноокият е цар.

         През последните десетина години технологиите напреднаха изключително бързо и в интернет пространството всеки започна да публикува поезия. Откриха се литературни сайтове и световно неизвестни стихоплетци постваха творенията си непрекъснато. Не стига това, а някои от тях бяха действително кадърни. Поезията им вълнуваше читателите и те я споделяха на собствените си страници. И най-предубеденият читател проумя, че поета Калоян Сърмов е обикновен бездарник. В сравнение с неразбраните недомислици, които публикуваше той, стихотворенията на неизвестни автори звучаха като песни. Хитрият мишок Сърмов се сви в дупката си, за да не провокира хората. Обаче, вече известен като мастит поет, продължи да се възползва от благата, които му осигуряваха старите партийни другари. Лежеше на старите си лаври и даваше оценка за това или онова в света на литературата. Дълбоко обиден от този разкрепостен, нов свят, той изфабрикува едно стихотворение, с което мислеше, че ще разбие талантливите си конкуренти:

„Всеки пише днес навред

и се изявява.

Тъй поетите през плет

пишат само плява!

Зърното е скрито в мен

Но не го раздавам

Най-големият проблем

е, че не ме уважават!

Сульо - Пульо цели книги

си издават смело

Ако можеш заеби ги

Туй е свято дело!

Не си струва да хабя

бисери за свини

Мен или ще ме четат

или ще проклинат!“

Още щом прочете творбата му, Нора написа коментар: -„ Кали, душко! Ти си най-гениалният поет на тази земя! Громи все така графоманите и ще оставиш светла диря в родната литература!“ Последваха я още няколко зомбирани особи, смятащи се за поети.Един неизвестен, но адски талантлив млад поет прочете коментарите и се разсмя. Реши и той да остави кратък коментар и написа: -„ Този гений на родната литература, не става за друго, освен да ме цунка по к.ра!“

   Както може да се очаква по нашите географски ширини, некадърника Калоян Сърмов продължава да „твори“….!

    Красимир  Бачков