Прочетен: 2390 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2011 22:23
Повечето археолози , работейки с предпоставените си тезиси, смятат, че преди 865г. нямало археологически данни за някакво християнско население на север от Стара планина.
В предишен пост изказах възможноста християнството да е имало почва в езическа България преди 865г. Индикациите са много, като не на последно място ,поставям оцелелите християнски общности на ариани, монофизити и монотелити (готи, сирийци, арменци и др. ). Напоследък някои археолози говорят за контюниитет на културата в някои градове на север от Стара планина , като Търново и Девня . Сигурен съм , че тези индикации ще продължават да растат с геометрична прогресия. Засега затруднията са продиктувани от невъзможността да се докаже ,че в периода на "тъмния век" (626-680г.) няма такова монетообръщение или архитектурни пластове, каквито е имало през другите периоди на византийската история. Факт е ,че по времето на Ираклий цялото злато на империята се влага в наемането на огромна армия за съкрушителен удар срещу Персия. Учудвам се в нескончаемото желание на археолозите да открият монети на Балканите , когато се знае, какво гигантско изпитание предстои на империята. Все едно да се търси злато у населението на САЩ след 1933г. , когато под съдебна заплаха, то е иззето от населението.
Или да търсим строителство на църкви в Родопите по време на най-върлите офанзиви на Османската империя срещи българите през XVII-XVIII в.
Но това ерго , не означава, че в Щатите няма население , а съответно в Родопите- българи , нали ?
Въпреки това монети не липсват и то именно от периода на Аспарух - 2 монети от преди 680г., които са намерени в Търново и Дръстър. В България до днешно време в този си съкратен формат, са запазени точно 70 антични църкви. А на Балканите, колко са ? Над 200 , със сигурност.
На този фон не е изненадващо , фиксираната действителност на епископски престол в самите земи на България[1]. Открития печат на Исая епископ на България хвърля нова светлина върху състоянието на християнството в България преди покръстването. Неговият изследовател– най-добрият български сфрагист проф. Йорданов,променя своето мнение, но в крайна сметка, доказва ,че неговата датировка е доста преди 864г. Апропо, да предоставим на него разсъжденията, които го довеждат до тази теза – „Въпреки тези ми наблюдения, когато трябваше да включа този печат в Корпуса на българските печати и съответно да го ситуирам във времето, то единствената възможност, която ми изглеждаше логична е времето след покръстването до появата в България на латинската мисия, т.е. 864-866 г., когато начело на българската църква е стоял епископ. Сега, когато на вниманието ни се предлага приемлива хипотеза за съществуването на християнски общини в България по времето на българските владетели Крум (803-814), Омур-(814-831) и пр., и които общини несъмнено е трябвало да имат своя епископ - в случая на България, то датировката на печата на Исая може да се постави в рамките на първите десетилетия на IX в., към която дата насочва и иконографския преглед. С направата на този печат нменно в България би могло да се обясни неудачното изписване на Θ в средата на кръстооб-разния монограм.”[2]
Оказва се ,че българите християни имат църковна община в сърцето на "езическа" България. Прочие, вижда се какво липсата на идейно съзнателно търсено противопоставяне на българите спрямо хриетиянството. Вярата в правотата на собствените убеждения най-нетрайно се доказва с преследвансто на чуждите. Това е българското conditia sine qua non във вековния духовнокултурен модел на поведение от страна на елит и народ към другите.
П. С. Специално благодаря на Натан, който ми обърна внимание на този печат преди 2 год.
[1] Йорданов, И. България при Борис I (852-889,+907).Приносът на сфрагистиката .– Християнска култура в Средновековна България ,В. Търново, 44-47.
[2] Пак там , с. 47.
