Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2020 14:38 - Дърво и стомана
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 1055 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 24.02.2020 02:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Злокобно място

Четиримата знатни младежи, следвани от детето и свитата си, прекосиха нерадостната блатиста местност около Вълчи дол и бързо се отправиха към по-светлата част на гората. Мъжете яздеха и се шегуваха. Опитваха се, поне отчасти, да превъзмогнат смутните мисли, проникващи неусетно в душите им. Над тях бе надвиснала някаква злокобна и безтелесна тишина, обграждаше ги отвсякъде. Утер и майка му се движеха малко по-встрани и тихичко си приказваха.

- Арин, – обърна се Лутер към нея – изравнете се с нас! Не е разумно да се разпръскваме точно сега.

Жената послушно се доближи, а останалите почтително я изчакаха.

- Какво ти е, сестро? – запита синът на херцога. - Откакто се върнахме, все ми изглеждаш подтисната.

Келвин впи в нея пронизителните си, тъмни очи.

- Нищо,.. нищо - отвърна объркано дамата.

- Може би милейди страда, - предположи лордът - че ще я лиша от компанията на младата й приятелка. Заради мен Елинор скоро ще напусне херцогството.

- Но ще си ходим на гости, нали? - засмя се Гарик. - Все пак именията ни не са твърде отдалечени.

- Разстоянията не се пречка за любовта - замислено промълви Лутер. - Напротив, понякога някой, когото силно обичаш, може да бъде на крачка от теб и все пак непреодолима стена да разделя съдбите ви.

- Какво ти става, братко? - потупа го по рамото сродникът му. - Тази сутрин си настроен някак философски.

После изведнъж с безпокойство се заслуша в шума, идващ откъм реката.

- Какво е това?

- Прилича на вълчи вой - наостри слух Лутер.

Всички настръхнаха.

- Спокойно, приятели, - опита се да ги ободри домакинът на Каролин - само името му е такова, но... тук няма вълци.

Ала звуците ставаха все по-отчетливи и обезпокоителни. Внезапно откъм близкия храсталак едра черна сянка прехвърча като хала и впи острите си зъби в коня на Лутер. Животното жално изцвили, строполи се в пръстта, поваляйки и ездача си. Имаше нещо нехарактерно в това място, което променяше поведението на животните... Младежът рухна замаян, очите му се притвориха тежко, дъхът му секна за миг. Вълкът настървено го доближи, подушвайки с разширени ноздри кръвта му. Войниците го обградиха с вдигнати лъкове, а Гарик смело се спусна право към звяра и жестоко го удари с меча си. Вълкът насочи в него блестящите си, хищнически очи, хвърли се към лицето му, с ясното желание да го разкъса... Ала малко, преди да го събори от Херкулес, острието на мъжа се заби в плътното му, източено тяло... Нападателят се просна на земята с див вой... Конникът подаде ръка на падналия приятел. Младият херцог я пое, взирайки се с безгласна признателност в честните му, сини очи... Сякаш огън прониза душата му: в този момент се чувстваше като истински подлец - заради вчерашния разговор с Нимьо, заради скритите си копнежи, заради съня, споходил го предната нощ... Но нямаше време за повече размишления... Мятайки се на коня зад Гарик, той се огледа тревожно - бяха заобиколени от глутница... Озъбени, злобни, учудващо дръзки чудовища, с искрящи зеници... Ръмжаха грозно, а от огромните им муцуни се точеха плътни, лепкави лиги... Келвин, изпаднал в паника, стреляше напосоки и нищо не можеше да улучи, само още повече ги лютеше... Хората от свитата им бяха успели да свалят два от зверовете... Ездачът до него тъкмо изваждаше лъка си, когато ужасено извика:

- Утер! Арин!

Жената и момчето никъде не се виждаха...

Те бяха останали встрани от обсадата на войниците, един от дивите зверове ги подгони и двамата препуснаха изплашени към реката.

- Дръж се плътно до мен! - извика майката.

Понесоха се с бясна скорост напред,.. движеха се на косъм от острите нокти на преследвача си... Дърветата се въртяха край тях... Земята се люлееше под бесния бяг на копитата... На разклона между Карлайл и Вълчи дол, милейди като че се поколеба... Страховитите блата я плашеха подсъзнателно... и тя пое през околностите на графството... Обаче не познаваше добре местността... Скоро пред тях се изпречи езеро, към което от околните скали се спускаше величествен водопад.

Двамата ездачи тревожно се огледаха... Нямаше друг път, а вълкът ги настигаше... Тогава, в отчаян стремеж да запази детето си, тя скочи от коня, пое Утер в ръце и с необичайна за нея решителност, се хвърли във бездната.

Полетяха надолу, струята яростно ги погълна и бързо отнесе телата им към студените дълбини. Арин безпомощно се мъчеше да загребе по посока на повърхността,.. налягането я притискаше жестоко, започна да губи дъха си, а малкият се изплъзваше от прегръдките й... В един ужасен миг, тя го изпусна и синът й се спусна към дъното... Изплашена до смърт, херцогинята закрещя, без да осъзнава, че по този начин пълни дробовете си с вода... Вече усещаше, че няма да издържи, когато почувства някой да я подхваща през кръста... Тя изгуби съзнание...

Неочакваният спасител с мъка я придърпа към себе си, привлече Утер и с всички сили пое стремително нагоре... Но ръката вече не го слушаше, той махаше безсилно към по-спокойните води, там, където силата на стихията намаляваше... Притискаше в обятията си любимата дама, долавяше смътно нежните извивки на тялото й... обаче не напредваха и сантиметър в желаната посока... Докато с остатъците от будно съзнание не разбра, че някой всячески му помага... Отвори за малко очи и вадя как детето загребва със свободната си ръка... Двете тела се бореха заедно, като едно - за жената и майката, която обичаха...

След дълга и изтощително битка с подмолното течение, изтощени и в полусъзнание, Оруел и Утер успяха да покажат лицата си на повърхността... Вълкът бе изчезнал... Юношата протегна ръка и достигна брега, изкачи се с усилие по стръмния, хлъзгав склон. После подаде тънката си длан на човека, що мразеше... пое и издърпа Арин, а графът изпълзя задъхан след тях... Накрая паднаха почти в несвяст на земята до красивото, но и коварно езеро.

След минути ги разбудиха изплашени гласове.

- Утер! Скъпа! - викаше Гарик.

- Милейди! - пригласяше Лутер...

Пръв лордът ги забеляза, проснати в сянката на скалата.

- Вие ли спасихте многоуважаемите ми гости? - запита го той, навеждайки се над стареца.

- Беше дреболия - отвърна спокойно владетелят на Карлайл. - Тъй би постъпил всеки достоен човек.

- Благодаря ви, благодаря ви! - развълнувано шепнеше Гарик. - Нямате и представа колко съм Ви задължен!

- Донякъде имам - старецът погледна тъжно хубавото, изпълнено с нежност лице на херцога.

- Как е Вашето име, ако разрешите въпроса ми? - запита любезно, но някак хладно Лутер.

Последва дълга, протяжна процедура по запознаването. След като разбраха, че непознатият всъщност е техният тайнствен съсед, за когото само бяха чували разни странни неща, тримата млади мъже се спогледаха изумени.

- Като скромен, но единствено в момента възможен начин, да Ви засвидетелствам своята почит към храбростта Ви, - рече накрая Келвин - аз Ви предлагам гостоприемството на своя дворец.

Оруел се замисли - погледна детето, после смутеното изражение на Арин и пламенната любов, изписана в очите на съпруга й... Тъкмо обмисляше деликатен отказ, когато чу лордът да казва:

- Никога не съм вярвал случайността на непланираните срещи...

Тези нехайно изречени думи му напомниха за изгубения му син. Някога Галахард говореше тъй - макар едва дванайсетгодишен, той се открояваше от връстниците си с бистър ум и преждевременна мъдрост.

- Ще ми окажете ли честта, граф Оруел? - сякаш от много далеч долетя призивът на домакина.

- Удоволствието ще бъде изцяло мое - отвърна кратко...




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - :)
22.02.2020 02:02
днес ще се чуем и ако желаеш ще коментирам доста фрагменти или детайли в разказа ти, както винаги правейки уговорката, че аз НЕ съм критик, писател или ориентир все пак

минусите/казано на шега минуси в поведение на вълци, сила в коне които биха ритали вълците, имената на местности и герои/ти това си го знаеш :) и грешката да се слезе от коня ще ти ги споделя

плюсовете мога да изтъкна сега:

ЧЕСТНИТЕ ОЧИ
БОРБАТА ЗА ДЕТЕ И МАЙКА
ФИНАЛНОТО ОПИСАНИЕ НА ГАЛАХАрД

въобще както съм ти казвал, когато ти описваш досойнства, мъжество и светли или чисти образи - там ти е силата явно поради чистотата в душата ти

ПС
вероятно тук си преди години на аватара ти, но това е поне за мен най-хубавия ти аватар/снимка, много ефирно, много феерично, почти символично нежно,някопй може и стих да напише - аз разбира се не - лирика не пиша :)
цитирай
2. miri479 - Добре, звънни ми когато искаш,
23.02.2020 11:40
радвам се, че 'част от повествованието ми ти е харесало, дано не те разочаровам, аватара ми е от тази година, благодаря за комплимента :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555223
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5762
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031