Прочетен: 3380 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2018 17:51
В душата си донякъде останах
предишният вглъбен отшелник.
Не смръзналият в лотосна асана,
по пътя към нирваната, безделник.
Катерил дълго собствени баири,
разлиствал опитности, древни, на генома,
долавях свои, сякаш прежни дири
към тайнства, за които нямах спомен.
Отвъд логичната подредба на нещата,
отворил друга страница себепознание,
добих и Силата да продължа нататък,
но без разкъсващо „дали – или” терзание.
Какво постигнах ли? Е, само чувство е,
и то надгражда всяко мое възприятие.
На вярата си сляпо следвал руслото
(първично в мрак, ала със знак обратен),
стъпалце след стъпалце, в цвят разтварях се
до връх, присъщ, в сетивната градация.
От пурпура на низше изначално -
през дъжд златист, внушил ми свобода -
прие ме изумруден океан, побрал
красота под нови форми и усещане;
Вълни, менящи се по волята на длан
всепроникваща, смиряващата... Вечната.
А нейде, горе, в непосилно измерение,
шир замамва ме – сребристосиня.
Допускан съм, и то по изключение,
света на людете по-ясно да провидя.
Не в претегляне прахта от кръстопътища
сведох избора си земен, а в посока.
Не съм дорасъл, знам, но с малки стъпки
церя замайване, съпътстващо „високото”.
Пресилено ще прозвучи... Различно мога
да гледам в прикованите към „ниското”
Да им прощавам дребните тревоги,
заблуди, страсти, смешните интрижки...
Трогателни със своята безпомощност,
сега усещам ги дори по-близки.
да гледам в прикованите към „ниското”
Да им прощавам дребните тревоги,
заблуди, страсти, смешните интрижки..."
Остани на високото, Платан!
А аз не съм дорасъл до подобна чистота. Имам няколко сребристосини искрици, една от които мога да ти предложа в дар. Не че нямаш свои собствени, де... :))
и то надгражда всяко мое възприятие.
Всичко ми хареса - ритъм, стил, точна преценка на момента от твоя път и израстване.
Поздравления, Людмил.
А най-хубаво е, когато човек запомня стъпките си. Както и трудностите, паданията, охлузванията. Защото тогава се сдобива с Познание. Не само за себе си, а и за други. И да изгради в себе си сакрално местенце. Красиво, пропито от добро, и искрящо.
Каквото ти наистина имаш.
За мен е приятна също и тази твоя увереност, че съм изградил свое сакрално местенце, като споменатото. Мисля, че имам прилични основания да изразя съгласието си с нея.
Лаик съм, Юлка. Това е факт...
--Супер Аз мисля че..ми харесва..
Отново ми се виждаш леко "раздвоена". Нямам против и разтрояване, стига да е под различни мои стихове. :))) Но на една и съща страница ми идва в повече. Този път ще го отдам на старческа диплопия, която, предвид възрастта ми, е съвсем вероятно да ме е навестила. :)))