Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2017 16:34 - Няколко люспи надежда
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 550 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Преди няколко години на Никулден разбрах защо все нямам пари. Обясниха ми го по различни телевизии – защото не си слагам люспа от шаран в портфейла. Шокиращо, нали? И аз не бях очаквала, че причината е толкова елементарна.

Нали знаете, че почти всички медии на големи църковни празници никак не обичат да говорят за светците. Казват в първото изречение: „Днес се чества еди-кой си…” и следва канонада от различни безумия. Никулденските „народни” поверия обаче ми се сториха повече от показателни.

Млада репортерка от сутрешен блок зададе в магазин дежурния въпрос за този празник: „Каква риба предпочитат хората?” Нищо особено. И изведнъж продавачите промениха естествения ход на материалчето. Казаха, че хората предпочитат да си купуват шаран заради люспите. Защото една люспа трябвало да се сложи в портфейла и да стои в него до следващия Никулден, за да е пълен джобът ни цяла година с парички. Това ми се стори малко странно. Но пред смаяния ми поглед две от посетителките в рибния магазин потвърдиха, че идват за шаран тъкмо заради това. Тук в главата ми се прокрадна враждебна мисъл: Добре де, казвам си, ако миналата година не си си сложил люспа в портфейла, тази година той може да е празен и да нямаш пари да си купиш шаран? Така можеш да влезеш в един омагьосан цикъл. Продавачите обаче, сякаш прочели мислите ми, ме обезоръжиха напълно. Те обясниха, че имало хора, които идвали в магазина, за да си поискат само люспа…

И понеже репортажът ми се видя безумен, реших да проверя в интернет дали има наистина такова суеверие. За мой ужас се оказа, че има. Няма да ви сервирам всички глупости, на които попаднах. Ще прибавя само още една – най-добре било люспата да се сложи в червен портфейл, защото червеното било на пари. Това вече ми заприлича на една от многобройните „опорни точки” на управляващите (от която и да е партия, блок, съюз или както са си кръстили формацията). Начинът за решение на многобройните финансови проблеми на българина бил прост – слагаш на Никулден люспа от шаран в червено портмоне и си готов за една година напред…

Обикновено се старая да подминавам суеверията с усмивка. Този път обаче се ядосах. Вижте къде търсим опора. В Бога? Не! Ние отдавна сме започнали да живеем така, сякаш нямаме нужда от Него. В свети Николай? Не! Отдавна го ползваме само като повод да се наядем с риба и да се напием. Дори не можем да изтърпим някой да ни разкаже кой е свети Николай, камо ли да потърсим подкрепата му. В собствените си усилия? Не! Ние разчитаме на магия с помощта на люспа от шаран! Слагаш люспата в портфейла и всичко се оправя. И знаете ли защо вярваме в суеверия? Отговорът е разобличаващ. Защото магията не изисква от тебе нищо. Не трябва да се промениш. Не трябва да положиш усилия. Не е нужно да мислиш за любовта на Бога. Не е нужно в нейната светлина да потърсиш грешките си и да се разкаеш за тях. Не е нужно да измериш духовния си ръст с милосърдието на свети Николай. Не е нужно да отвориш очите си и да видиш реалността такава, каквато е.

В тая държава ние сме шарани. И докато сме такива, все ще има кой да ни купи, изкорми, изпържи, изпече и накрая да ни вземе и люспите, за да си ги прибере в големия си червен портфейл. Ей така, за да му е на пари и догодина.

На следващия Никулден, разбира се, ще се окаже, че ние пак сме без пари. Защото думата суеверие подсказва за същността си. А именно: напразна вяра. В нашата държава обаче думите нямат значение. И тогава пак някой друг ще ни е виновен. Кой ли не… Само няма да признаем, че сами сме си виновни. Че сме разчитали на люспи вместо на себе си. Че проблемът е в нашето малодушие. Траели сме си, когато някое правителство тегли заеми и ги харчи неясно как. Траели сме си, когато е било очевидно, че същите пари ще се връщат от нашия портфейл. На мястото на изтеглените пари, на мястото на съвестта си ние залепваме люспи. Живеем в общество, където ненормалността е станала критерий за нормалност. Но когато някой ни замазва очите с огризки от риба, това някак си ни забавлява и тичаме в първия рибен магазин за люспа, сякаш някакви извънземни са ни облъчили, за да вършим безумни неща.

Откакто се помня който и да управлява тази държава, който и да вземе портфейла й, моментално започва да демонстрира, че моралът е субективен. И че за всеки той е нещо различно. Затова и не трябва да бъде търсен. А ние сякаш свикнахме с това. Когато работиш в рибен магазин спира да те дразни миризмата. Свикнахме да вярваме, че морални са само хората в книгите. Че моралът е прозрачен като люспа, през която можеш да видиш каквото си искаш. Това е гигантска манипулация. От векове в християнската цивилизация, в която живеем, има основни морални постулати. Да се лъже винаги е било нещо лошо. И дори най-главният от управниците ни да каже, че „опорните точки” на лъжата са нещо нормално, това пак няма да е добро. Да се краде от бедните и да се дава на богатите е лошо. Дори и това да се превърне в държавна политика, дори да го напишат в закон, този закон ще е лъжлив, защото противоречи на Божия закон, който единствен е валиден. Да си толерантен към греха е самоубийствено, защото грехът е смърт. А смъртта никога няма да стане живот. Нито нещастието радост. И който твърди обратното, да си махне люспите от очите, от ушите и от душата.

Днешните деца, бягайки от бащиния си дом, сякаш крещят, че никой не обръща внимание колко им е трудно да понасят юмруците на ежедневието в тази държава. Тук ще кажа нещо с огромна болка: Деца, трябва да минете и през това. Ще запомните ударите. И споменът за тях няма да ви даде да станете като нас. Ако човек мечтае за нещо хубаво, включително и за това портмонето му да е пълно, (макар това да е най-маловажното) трябва да е готов да понесе отговорност. Да понесе удари. Да го боли. Но да се бори. Да се променя. Да пада и отново да се изправя. Само така децата стават истински големи. Бягството не е решение. Ние изглежда не пораснахме. Защото вярваме в детинщини. И като все още невръстни деца тикаме нечистотии по портфейлите си.

Аз имам надежда за бъдещето. Тя не е, че когато децата пораснат, портфейлите на нас, остарелите малчугани, ще са пълни. Не. Надявам се, че те няма да избягат, а ще напълнят душите ни с всички онези неща, които не пожелахме. За които не се преборихме. Които пренебрегнахме. И които са единствено важни. Нещата, които хранят не телата, а душите. Надявам се, че след време нашите деца ще се появяват по медиите и няма да ни казват къде да оставяме остатъците от рибата, а ще разказват за светителя Николай, който е оказвал и оказва на хората големи милости.
Автор:Милена Дойчева




Гласувай:
4



1. apostapostoloff - Никой не си признава, че
06.12.2017 18:26
сам е виновен за своите беди. Никой не иска да проумее простата истина- бедният е беден, защото е прост.
цитирай
2. morskipesni - Интересно! Аз пък откак не слагам люспа (понеже в Немско няма откъде) позакърпих положението:))))
10.12.2017 19:22
Но обичаят си е обичай - все се облизвам "на сухо" когато иде поредният Никулден без шаранче.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 655019
Постинги: 771
Коментари: 1086
Гласове: 1302
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031