едно динозавърче разчупва яйцето си,направено от одеало.излиза още топло,гушва ме и ми шепне в ухото"не мога да живея без теб"дядото го гали по гърбето и плаче,защото е чувал динозавърчето да казва това на мама и на баба.но не и на тате.защото тате е "нелегален"винаги е бил.криеше се,когато мама искаше да му каже,че ще се роди динозавърчето.3 месеца се кри.криеше се когато мама я взеха в родилното.не искаше да признае,че се е родило малко динозавърче с неговото име.кри се тате цяла седмица.тате едва изтрая месец след раждането и се скри в другата стая,защото динозавърчето плачело и му пречело.после се скриваше за ден,за два,за седмица.все казваше,че има много работа.после си купи голяма и лъскава кола.на лизинг.не мислеше,че динозавърчето живее под наем и няма дом.взе тати много пари на заем и си купи тази кола.и така тръгна тате по големите си динозавърски пътеки ,които го отведоха при друга динозавърка.тя се оказа по-млада на възраст от мама динозавърка,но по-стара като връзка.стават такива работи в динозавърския свят.и един ден тате изрита с динозавърския си крак мама и малкото й на улицата.в тъмното.само с една динозавърска раничка на гърба.дядо и баба ги взеха в своята дядова ръкавичка.и заживяха доволни,защото мама се грижеше за своето динозавърче.хранеше го,купуваше му дрешки,абувки,чорапки и разбира се играчки.защото какво е едно топло динозавърче без играчки?през това време тате динозавър събираше ...квитанции.за всичко,което му е дошло на ум.събирал ги есамо да дакаже,май само пред себе си,че се е грижил за малкото си.но това му се видя недостатъчно.напусна голяма фирма,в която работеше и взимаше 5000 динозавърски пържоли и се направи на безработен.така той стана първият безработен програмист в България.защото по това време се търсеха програмисти под дърво и камък.причакваха ги по ъглите,примамваха ги с много динозавърски пържоли,само тези програмисти да се съгласят да работят за тях.може и нелегално и невидимо за нап и данъчните.тези фирми не разбираха,че по този начин остават едно малко динозавърче гладно.те се интерисуваха само от своите си интереси.таткото не се криеше само от своето динозавърче.той се криеше и от банкоте,от които тате беше взел пари на заем и сега си ги искаха.криеше се и от хората които му търсеха парите за колата,за глобите ,тате потъна в дълбока нелегалност.тате знаеше,че като е безработен и нелегален никой съд няма да иска да му присъди да се грижи за малкото си динозавърче.е ще дава тате една четвърт от минималната динозавърска пържола.колкото малкото да не умре от глад...
и сега ,когато малкото динозавърче се събуждаше от своето яйце,направено от одеало,търсеше топлина и я намираше в първия човек,който го гушваше.и това ,че мама,баба и дядо правеха неговото малко креватче едно убежище.а човек когато има убежище има всичко.
в това време тате се правеше на първия безработен програмист в България и беше щастлив с малката си раничка пълна с квитанции за какво ли не...

Попаднах на блога Ви случайно. Погледнах публикация на Мегз, под която бяхте написали трогателен разказ за съпругата си. И така през фейсбук, та до тук. Прочетох няколко от емоционалните Ви истории и преживявания и исках само да Ви кажа - ПИШЕТЕ! Не спирайте! Макар съдбата да е била жестока като Ви е отнела здравето, тя Ви е дала неоспорим талант - с малко думи да обрисувате точно и с безгранична човешка симпатия целия свят. Пращайте разказите си по конкурси. Има много - в сайта Буквите.бг, например. Така хем ще имате възможност за изразяване, хем може и да успеете да подпомогнете финансово семейството си, понеже много от конкурсите имат награден фонд. Борете се, не се предавайте! Желая здраве и успехи на Вас и цялото Ви семейство!