... понякога го режа с нож, с ритници къртя си го – мрака,
а Бог ме пита всяка нощ – и отговор от мен не чака – 
какъв си ти, защо живя, с какъв ли хляб да те нахраня, 
в пожънати до стрък нивя ли мъкна своята диканя, 
поел към следващия връх, забрави ли за всички бездни, 
в които свлича се без дъх, сълзи проронил безполезни,

доде нещастник приласка на стих, невям отблъсна други – 
помаха с горестна ръка на челяд, дом – и на съпруги, 
нима – изгледан нявга, филм са миговете ти безсилни, 
в които бе недраг-немил в света, забравил да те милне, 
не знам дали гласа ми плах ще чуеш, Боже, в необята? – 
на пръсти цял живот вървях по въжен мост към светлината.

11 юлий 2018 г. 
гр. Варна, 16, 00 ч.