Не ни събужда росната трева
и пълната луна не ни приспива,
край нас кръжи неспирно любовта,
а времето в безспирен вихър,
мечтите ни подрежда.
Не ни събужда вятър в листа!
Щурци в мрак не ни приспиват,
щом  на гърдите ми
легнала е твоята глава,
навсякъде е тишина,
в експлозия от тишина,
любов душата е понесла!
Не ни събужда на птиците гласа,
щастлив в небесата,
звъна любовен пеещ в нас сега
мечтите будни,
държи в душите и сърцата.

Максим Велков