Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2011 19:22 - Порастване, детска градина, премеждия II
Автор: kopeleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 552 Коментари: 0 Гласове:
2



II

  Преходът беше адски грандоманското събитие, което заля София. Всъщност руската политическа машина бе била отбой не само от цяла България, ами и от Източна Европа и бе нанесла траен удар върху световните отношения занапред, но това не ме грееше. Аз бях на 4 години, по дяволите, София бе целият ми свят. Дори не знаех и 1/20 от големината й, така че се ограничавах до Лозенец и някой и друг квартал. Нашите въпреки пътешествията си не ме бяха водили никъде все още с тях. Не знаех особено и какво е родина, така че не ми пукаше за България. За Европа и рухването на Втория свят – заеби, още повече. Така че за прехода ще говоря по-натам. 

  Това, което ме вълнуваше и ме удари силно в детското канче, бе детската градина.

 Бумът на частните детски градини удари в средата на ’90-те (тогава си мислех, че има някаква конспирация с навлизането по същото време на Nestle храните), но все пак нашите откриха такава и в началото на прехода. Сигурен съм, че майка ми е повръщала на спазми при мисълта, че малкото копеле Аз мога да бъда сред другите, обикновени деца. И то не от особена загриженост за мен – какво като ми дават нетолкова подбрана храна и условията не са уютни. Не, друг е бил проблемът и това отново е било статуквото. Статуквото е това, което е определяло хорските отношения и преди двайсетина години, и сега, и тук, и там, навсякъде. И ще продължава да ги определя. Ситуацията с детската градина е била досущ като разигравката с младата ми бавачка и вкарването в лузър схемата.

  Както и да е, тогава хич не съм чаткал толкова тези разигравки, макар че семената са били посяти в мен. Семената на хищник, на експлоататор, на копеле.

  Влизането ми в частната детска градина беше адски вресливо и сополиво. Не разбирах защо по дяволите трябва да ходя на някакво място, което дори не познавах. Исках си вкъщи, исках да си играя с лъскавите ми скъпи играчки, исках където и да е другаде. Нямаше и помен от нахакания малък принц, който се гаври с прислужничките. Тук се чувствах уязвим и сам, очите ми шареха между стените, оглеждаха помещението. В сравнение с палата в Лозенец обстановката ми се струваше откровено гадна. Чудя се каква ли щеше да ми е реакцията, ако ме бяха засилили в редовна детска градина - сигурно директно щях да се напикая от възмущение и пъзливост. Закрещях на майка ми, която бе благоволила да ме заведе там, че е ужасна и че не искам тук. Запищях, заревах, започнах да се въргалям по пода като обезумяло безмозъчно зверче, после заудрях с юмруците си краката й. Откровено я мразех в този момент и исках целия свят да разбере това. Със съвсем спокойно движение тя ми отпери такъв шамар, че си седнах на задника и смаяно замълчах.

- Ще стоиш тук и точка. Да не съм чула нито една дума повече, иначе пак ще те ударя, чуваш ли?

  Бавно се изправих и изтупах с ръка малкия си гъз. Госпожата от детската градина гледаше мълчаливо в предверието към главната стая, без да се намесва. И защо да се намесва, отношенията на лошите родители с тъпите им, лигави деца са си само тяхна работа. Нейна работа е да се грижи за същите тъпи, лигави деца в рамките на детската градина и да дава отчет на лошите родители извън същите рамки. Автоматично погледа ми я фиксира като враг, който е солидарен с майка ми. Намразих рамките на очилата й, които мязаха на нескопосани лупи, прикачени към черна мръсна пластмаса; намразих продълговатото й, изпито лице; сините й, студени очи, дори проклетите златни пръстени по дебелите й пръсти. Беше отвратителна и на десетата секунда от мълчаливото ни запознанство вече мислех по какъв начин да я прецакам и да й направя мръсно. Майка ми, естествено, я хареса, защото някой отнемаше от нея ценно време, с което да се занимава с каквото и да е друго, но не и с досадното си дете. Възпитателката беше като забавачките – уред, който да отбие родителската служба, само че бе по-добрия вариант, защото нямаше да се мотае из нас.

 Дори и все още малък знаех как съвсем по „мъжки” да изразя мнението си по всички въпроси и си свалих панталоните (с гащите) в знак на протест. Просто все още не знаех жеста на средния пръст, не знаех думи и словосъчетания като „кур”, майната ти”, „да ти еба майката” и други често употребявани мантри от народния фолклор. Свалянето на малките дънкови панталонки бе върховата точка на възмущението ми, гневният ми отговор на тъпанарщината на случващото се. Тази моя изява беше възнаградена с още един шамар от страна на майка ми и с искрен смях от грозната, разкривена уста на възпитателката – даже и червилото й ми бе противно с отровната си червенина.

- Не се притеснявайте, ще го възпитаме. Все пак точно такава е идеята на детските градини.

- Дано успеете. – майка ми ми пристегна дънките с намусена физиономия. – Бавачките му не направиха нищо по този въпрос.

- Ние сме професионална частна детска градина, госпожо. Не се притеснявайте.

 Ебати тъпотията, накратко. Семейството е това, което възпитава най-добре, гръбнакът на всичко, което идва след това. След бавачките ми и детската градина се провали  – не защото бяха некадърни глупаци и глупачки, а защото ми липсваше най-важното – семейното възпитание. В годините на порастването ми тази липса се проявяваше все повече и повече и до умирането си нашите така и не загряха, че вината си е само и единствено тяхна. Не в различните държавни институции или в бачкането на трети лица. Те, самите ми родители, бягаха от отговорност и си измиваха ръцете с „вината” на другите, тяхна бе и вината за развитието на моя живот. Ако бяха от онзи тип богаташи, които се стараят да набият в главите на децата си уважение спрямо околните, морал, висок стандарт на възпитание и още какви ли не шитове, щях да стана друг човек. Щях да имам нещо наистина градивно, не откъслечни моменти само.

 Но не. С уверението, че всичко тук е професионално, бях оставен между стените на частната детска градина. Това бе един от най-важните дни в живота ми като преживяване за тогавашния ми малък мозък.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kopeleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 9845
Постинги: 6
Коментари: 4
Гласове: 11
Архив