“Сепаратистите притичваха при нас за патрони.”
"Сепары бегали к нам за патронами". Как на передовой ВСУ и боевики делят один колодец и магазинИстория
В социалните мрежи тече бурна дискусия, в която се обсъждат т.н. правила на воюване, които се появиха между нашите бойци и бунтовниците. Че нашите военни понякога се договарят със сепаратистите за ненападение — в случаите, когато им се налага да делят един кладенец или даже да пазаруват от един магазин в «сивата зона»: «vesti-ukr.» изясниха, как действително е устроен бита на бойната линия.
Дългото съвместно съществуване доведе до това, че се налага да се договарят разписания за дневния ред. Сутринта за вода на кладенеца ходят нашите войници, малко по-късно — бунтовниците. Поред те започват да пазаруват и в местните магазини. Първо пазаруват едните, а другите чакат на улицата. После се сменят. Има и места, където ако си без каска и бронежилетка, ни едните,ни другите стрелят един по друг. Ако си с амуниции - ще те гръмнат.
Ето това разказва харьковчанин, който преди броени дни се е върнал от АТО:
Негови събеседници добавят, че водата действително е болен въпрос. «Отначало се дебнехме един друг , после чрез местните се «договорихме». Горещината бе непоносима, а вода на всекиго трябва. По-късно край кладенеца с тебешир бе написан график. Примерно така: “укропите” от 6:00 до 7:00, “дыры”/тези от ДНР/ от 9:00 до 10:00», — пише друг ползвател.
Уверяват, че всичко това отговаря на действителността: «Това не е майтап, това е реалния живот. Там, където има война, там има и свои правила и существуват свои договоренности.« Аз също съм слушала за подобни неща от познати», — подтвърждават казаното от войника и привеждат примери от мемоари за Втората световна война. «Четох мемоарите на Вовченко — през 41-ва окопите на немците и съветските войски ги разделяла нива с домати и от едните и от другите пропълзявали за домати, и по никого никой не стрелял».
Добавят, че подобно е било в Красном партизане — село в Донецка област. «Там, по-моему, даже сепаратистите предупредиха нашите преди настъплението и са им казали, че по-добре да отстъпят- нашите отвърнали че без заповед не могат да отстъпят. Там и останаха». В други истории се говори, че «има места, където бойците си устройват заедно “цигарени паузи”, седянки, а като дойде време за обстрел — разотиват си по своите окопи».
"Молеха за патрони"
Доброволецът Владислав А. от Киев разказва, че за подобни истории е чувал от военните. «Всъщност на всички отдавна им е писнало и на никого не му се стреля. И фанатиците там не са толкова много. Чувал съм, че и командирите си обменят телефонните номера със сепаратистите. И даже могат да се договарят по време на обстрелите. Например, ако някой има рожден ден, се обаждат и молят да се изчака. В края на краищата, както е във футболните турнири: мачът свършва, а живота продължава. Нещо повече- във влака с който се връщахме, един от бойците, който също се връщаше оттам разказваше друга история. При тях - на самата позиция “сепари” притичали да помолят да им услужат с патрони. Обяснили им, че при тях възникнал вътрешен конфликт, а боеприпасите свършили. Но такова нещо можеда се случи в «сивите зони»,където, грубо казано - от едната страна на градината са наши, а от другата — вече другите. Но съвсем не навсякъде», — признава Владислав.
Да се говорят тези неща не е прието
Нашите военнослужащи уверяват, че подобни неща е невъзможно да се случват по принцип. «Допускам, че подобни случаи би могло да има през 2014-а, когато имаше активни бойни действия и фронтовата линия се менеше всеки час. Но сега това е изключено. Нали линията на разграничение е изправена, и такова, “сепарите” да идват при нас, а ние —при тях, съвсем не е възможно», — разказа ни военнослужащ, който съвсем скоро се е върнал от зоната на АТО.
Друг военнослужащ ни потвърди, че се е сблъсквал с подобна история веднъж, в Песках в Донецка област.
Тогава в резултат на стрелбите доста голяма територия остана без ток, скъсани бяха проводниците и населени пунктове останаха без електрозахранване— и наши, и от другата страна. Ние отидохме да се договорим за ремонта на електроенергийните съоръжения, тъй като ток трябваше да има за всички. И докато ремонта се извършваше, никой по никого не гръмна
Боецът от «Айдар» Николай Греков си спомня, че да се общува с врага се е налагало. «Това са моменти, за които не е прието да се говори. Например, когато се обменят пленници ... », — казва Греков.
Това не е зле да го споделите на повече ...
Мордор - Рухнувшее величие
Бай Добронамерен беше прав, аз грешах.
СЛЕД ГАЛА - ОБЯД ДНЕС, МАЛКО ПОЧИВКА. ПЪ...
Поздрав.
Ицко
Поздрав.
Ицко
Когато атовете се ритат - теглят магаретата.
Те и укрите не падат по-долу що се отнася до наказанията. Преди няколко дни плюеха по някой укроп от контактната група, който се ръкувал с "дир" /бел.-от ДНР/ от същата контактна група. Та му искаха едва ли не най-малко разстрел за предателство.
Понякога става обратното . И без война - я виж Простола !