Прочетен: 4729 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 29.01.2016 21:21
Това е паметникът в двора на болницата в Панагюрище , издигнат от Стоян Джуджев в памет на избитото му семейство !
А това е различният поглед към турското робство на един колега от фейса, който забива звучен шамар в сурата на еврогеещите се политически педали и проститутки, щедро мотивирани от "А за Б".
Евгени Марков
Не, не сме били никакви роби! Путьовци сме били. 100 години след историята на Паисий се е случило първото въстание. Сто години националното самосъзнание се е мъчило да пробие битовия комфорт, сития корем и страха да не се минем. Не е било нужно да бъдем роби. Не че било трудно, но по-евтино за хазната се оказало да не сме. Роба го хранят. Че го и охраняват. Не, не сме били роби. Имали сме си всичко. Ниви, стада, ракийка, туршийка, всичко. Също като сега, бре. Сега да не би да сме роби?
Е, имало харамии, хайдути и други терористи, като оня Капитан Петко войвода, дето мътели главите на хората, но това не значи, че сме били роби. Някакви романтици ще да са били тези. Наричали се патриоти, родолюбци и жадували слава, но и сега е пълно с такива. Та ако е имало някакви хора, които са се чувствали роби - тези са били. Терористи и врагове на султана.
Щото срещу робството - роби се борят. Тез, свободните, дето и аз не знам защо ги наричам путьовци, си гледат рахатя.
Така и ще казвам на децата си, че както е тръгнало с образователната реформа, явно аз ще им преподавам история, та-а така ще им казвам:
-Едно време, тати, когато сме съжителствали с османлиите няколко века, хората бивали два вида, както и сега: Роби и путьовци. Тез дет" се имали за роби воювали с робството. Кой с пушка, кой с перо, богатий с парите, сиромахът с трудът, момите с иглата, учений с умът. Разните паметници покрай които гледаш по празниците да се тълпят путьовци, да се снимат и да носят цветя - на тези хора са издигнати. Разните цитати, дето ги чувате да рецитират, разните литератури, дето не ги разбирате, щото не са ви ги адаптирали - тези хора са ги писали. РобОвете, дето не щели робството. Никой не вдига паметник на путьовци, дето всичко си имат. На герои се вдигат паметници. Сега наричаме герои онези, хайрсъзите, комититите, войводите, апостолите, дето тогава искали да строшават мръсни окови и да доказват, че са свободни, а не робове. Путьовците тогава, както и сега си гледали кефа и коментирали хайрсъзите. Предавали ги, преследвали ги, презирали ги, та децата им да се снимат пред паметниците им, ако случайно някога ги признае историята. Да знаеш, тати, путьо никога не е роб. /Той никога и опозиция не е, ама това като стигнем до бай Ганя ще ви го преподавам/. Той ще се нагъзи, подложи, продаде, всякак ще се нагоди, но роб няма да бъде.
До тук за робите ви разправях, мили деца, сега и за путьовците да ви разкажа. За путьовците и робството. Путьовците биват два вида - русофили и русофоби. Путьовците русофили много харесват идеята да сме имали робство. Така някои хора харесват бенките си. Ако сме имали робство и русофилието им придобива някакъв смисъл.
Путьовците русофоби пък не щат да сме имали робство. Гордостта им страдала. На тях пък липсата на робство оправдава русофобията им.
Значи имало ли е робство, не е ли имало - зависи от Дядо Иван и личното ни отношение към Русия. А всичко останало, ако нещо изобщо е останало нещо, освен отношението към Русия, няма никакво, ама НИКАКВО значение.
И едните и другите са само анализатори - мрънкачи. ФантасмагорИци, истЕрици и параноици, които заради бълхата юргана изгарят. За тях е важна догмата и доктрината, но те дух нямат, светини нямат, гордостта им е книжна, патриотизма - неделен, а ценностите - ментета. Живота им е пърформас и мимикрия. Обречени са на робство, но няма да го проумеят, докато някой не им го напише в уикито. Затова пък вечно ще ги гризе някакво неудовлетворение от самите себе си. И за което някой друг ще им е крив.
Ще газят децата им по пешеходните пътеки, а те ще чакат с години умрялото правосъдие да им ... да ги ..., абе не знам какво ще чакат.
Ще ги товарят с абсурдни данъци, ще им прекрояват историята, ще им налагат присъствия и квоти, ще ги опростачават зорлем и путьовците ще си мълчат. Ще се лаят помежду си в мрежата, но и пръста си няма да мръднат.
За това, мили деца, четете Ботев. Захари четете и Вазов. Не за да научите нещо, а за да придобиете онази емоционална интелигентност, която ще ви помага да различавате робството, да го усещате и да се бунтувате. Онази интелигентност, която ще ви даде куража да опитате, да си докажете на практика, че
НЯМА ВЛАСТ НАД ОНАЯ ГЛАВА, РЕШЕНА ДА СЕ ОТДЕЛИ ОТ ТЯЛОТО.
Фалачи почина отдавна, но съм чел много нейни статии и дори съм поствал в блог.бг. Тя е сред десетте най-видни журналисти и публицисти на всички времена в Италия. Ще прочета.
Поздрави
Ама, да беше дал в едър план и първата част/първия дял на посланието.. И, не че даденото е недостатъчно, а че на путьовци, а не на Путьоновци, им са нужни повече обяснения/разяснения...
И, тук, ще го кажа - Грешка е, дето с новобългарский книжовен заменят старо-древно-Български (по подобие на Гръцкия стар и нео-еллиника) - да се загуби някой си или нещо си...
...
Поздрави!
е нещо! 60% са си 60% ! Но си прав,щото и аз понякога заради израз или мнение,които ми се струват важни,пускам материали с които..да кажем не съм съвсем съгласен! За това ти и писах,че почвам с три плюса! Поздрави приятелю!